„Две птици, свързани с приятелство, са намерили убежище на едно и също дърво.

Едната от тях яде сладките плодове на смокинята, а другата я гледа как яде.“

Мундака Упанишад 3.1.1.

Наблюдение – рефлексия – разбиране

Притчата Две капки олио

Развитието на осъзнаване се случва чрез целенасочено посвещаване на вниманието върху наблюдаване на даден принцип представен от двойки полярности във всекидневието заедно с критическо изследване с помощта на ума на неговата валидност. 

 

Въпреки това има разлики, защото рефлексията е способността за ментална преработка на психичния опит, която повишава степента на разбиране и чрез правене на връзки между наблюдаваните явления, които до преди това не са били правени. Тя е усилие, защото включва волята за въздържане от освобождаване на напрежението, т.е. тя е свободата от реактивното поведение и нарастване на свободата за избор. Тя е средство за повишаване на осъзнатостта и като такава се свързва пряко с напрежението, което възниква от конфликта на опозициите в човешката психика. 

Друг начин да се опише тя е техниката на съзерцаниято при Ричард Ръд, който я описва като средния път. По някакъв начин това се доближава до техниката на съзерцанието, която, според създателя на Генетичните ключове Ричард Ръд, е средният път между медитацията и концентрацията, между приемането и усилието. Той казва, че истинската природа на съзерцанието е мистерия, защото неговият предмет – съзнанието, е мистерия. Също така, че съзерцанието  е изкуството на обръщането на погледа навътре и използването на ума по различен начин, по който той е бил обучен да работи. В този смисъл условие за съзерцанието е отучването. То интегрира в себе си всички други практики за постигане на повече съзнателност – като медитацията и йогата, за да постигне основната си цел – достигане на състояние на пълно равновесие между вън и вътре. За разлика от медитацията то обаче използва ума по един активен начин, който ангажира силата на ума, емоциите и тялото. 

Приемането в дадения случай се отнася до акта на наблюдение, при който вътрешният Наблюдател се опитва да регистрира, колкото се може по-неутрално фактите на дадена ситуация, пораждаща въпроси и подтикваща за осъзнаване. То е желанието да се въплъти ценността на Истината. А усилието е по отношение на активността на ума, който размишлява, търси взаимовръзки между различни събития от миналото и настоящето, между различни теории и текстове на автори, задава въпроси и критически изследва каква и истината, която е отвъд фактите.

Когато говорим за истина, ние говорим истина, която е субективна по своята природа, отнася се до ума на човека да назове определен свой опит по начин по който носи разбиране, мъдрост и вътрешен покой. Не е окончателната истина, защото такава няма. Но е истина, която е дошла в резултат на ума да изследва сам себе си на едно мета-ниво. Прилича на това, А в каква степен тази мисъл, която в момента има статута на вярване, защото аз се чувствам емоционално свързан с нея, е вярна? Има ли други мисли, които също толкова да са верни по отношение на тази ситуация? Как би изглеждала противоположността на тази мисъл и в каква степен тя също има своето поле на валидност?

Размишлението освобождава ума от хватката на едностранчивото мислене като използва съмнението по един конструктивен начин – превръща го в критическо мислене. Прилага критическото мислене за изследване на вярванията, които стоят в основата на възприемането на дадената ситуация като проблемна и като такава търсеща решение. След което включва и творческата част на същия този ум – способността му да дава нови гледни точки – различни от тези, които са ни внушени от родителите и средата, в която сме отраснали. Изследва доколко новата гледна точка предоставя решение на проблема по начин, който е в синхрон с основните ценности. И – ако успее да намери такава, я прилага на практика.

Връзката между неутралното наблюдение и критическото мислене води до появата на инсайти и откриване на връзки там, където преди това не са съществували. А откриването на взаимовръзки между явленията е разбиране. А разбирането освобождава съпротивата на негативния ум и от средство за съпротива го превръща в средство за съдействие. От нож, който наранява, се превръща в нож, който изрязва болната част и лекува. Разбирането води до алхимия. Умът помага да се трансформира първичната част у нас, животинската, първичните емоции свързани със страх и борба за оцеляване и територия. И да утвърди духовни ценности, които винаги в сърцевината водят до самоотричане.