Няма съзнание без разграничаване на противоположностите. Юнг

There is no consciousness without discrimination of opposites. [“Psychological Aspects of the Mother Archetype,” CW 9i, par. 178.]

There is no form of human tragedy that does not in some measure proceed from [the] conflict between the ego and the unconscious. [“Analytical Psychology and Weltanschauung,” CW 8, par. 706.]

Няма форма на човешка трагедия, която не произтича в някаква степен от конфликта между егото и несъзнаваното. Юнг

Whatever attitude exists in the conscious mind, and whichever psychological function is dominant, the opposite is in the unconscious. This situation seldom precipitates a crisis in the first half of life. But for older people who reach an impasse, characterized by a one-sided conscious attitude and the blockage of energy, it is necessary to bring to light psychic contents that have been repressed.

повече тук

„Когато едно вътрешно положение не се осъзнае, то се случва навън като съдба, т.е. ако индивидът остане недиференциран и не осъзнае противоречието в себе си, светът трябва да изобрази конфликта, като се раздели на две половини.“ К. Г. Юнг, „ЕОН“, с.81

The psychological rule says that when an inner situation is not made conscious, it happens outside, as fate. That is to say, when the individual remains undivided and does not become conscious of his inner opposite, the world must perforce act out the conflict and be torn into opposing halves. [“Christ, A Symbol of the Self,” CW 9ii, par. 126.]

Статията „И двете половини“

Съдба и характер са две имена на един и същ принцип

Това е твърдение с огромна значимост – промяната на света към по-добро зависи от индивидуалните усилия на всеки един човек. Тя е резултат от лични психологически усилия за постигане на богоподобието, т.е. вътрешната цялост. Усилието за осъзнаване на вътрешните противоречия, оттеглянето на проекциите и плащането на цената на страданието, докато изкристализира Третото решение, е акт на героизъм. В аналитичната психология на Юнг то се нарича индивидуация и негов символ е Христос. Затова пътят на индивидуацията е пътят на Христос.

Jung further believed that anyone who attempts to deal with the problem of the opposites on a personal level is making a significant contribution toward world peace.

Това са … брой противоположности, представени заедно по начин, който помага да се види тяхното взаимно допълване и скрита тъждественост. Представени са по начин, който подкрепя разбирането за начина по който архетипът, на който те са представители, се реализира на Земята – мястото на дуалността, на времето и пространството, така че човек да развие усет как да реализира по един мъдър начин духовния потенциал, който се съдържа в подобно напрежение и възможност за избор.

Всъщност, може да се каже, че именно дуалността е условието, което създава възможност за избор. Ако нямаме подобна двойнственост, няма да имаме възможност за избор. Човек не избира между бяло и бяло. Той избира между бялото, черното и всички цветове, които се разгръщат в спектъра помежду им. Ако правилно се разбере това, и дуалността се използва с цел пораждане на осъзнатост, човек има шанса да достигне до висшите форми на свободата.

С други думи, дуалността не просто е средството за пораждане на съзнание и условието за познание. Тя прави това съвместно с функцията на волята – на възможността за правене на избор, включително и на морален избор. И в във възможността за избор се съдържа условието за свободата. Във възможността за избор се намира човешкото богоподобие – тук е и условието за творчество.

Но за целта човек трябва да използва възможностите за рефлексия, които да застанат между инстинктивните реакции и стимула и така да отворят възможността за правенето на избор (т.нар.психизиране). В този смисъл всяка пречка пред задоволяване на нашите желания и тяхното осуетяване, която поражда негативни емоции, дава възможност за пораждане на рефлексия и правене на съзнателен избор като се включат двете рационални функции – мисленето и чувствата.

Преработката на негативните емоционални реакции чрез тяхното задържане (т.е. потискане на инстинкта за отреагиране) и менталната им обработка с цел да се намери действие, което е в синхрон с човешките ценности (същите, които ни различават от животинското царство) е в центъра на алхимичния процес. Подобно усилие е не просто развитие на умения за емоционална интелигентност – то е израз на духовна интелигентност, защото човек върви срещу инстинктивната си природа и се опитва да въплъщава висши духовни ценности въпреки тъмнината на негативните си емоции и въпреки несправедливостите на външния свят, от които страда. И, тъй като индивидуацията винаги въвлича преживявания от не-азовата психика – т.е. колективното поне на несъзнаваното, усилието да трансформира тъмнината на собствената си негативност, трансформира и Цялото.

По някакъв начин може да се каже, че дуалността има три нива на осъзнаване и обработка:

• познание – на нивото на ума, който може да види противоположностите в живота и търси начин, по който да ги помири – т-нар. Справедливото слънце
• емоции – на нивото на противоречивите емоционални реакции, т.нар. смесени чувства – Тъмното лице на бога
• воля – на нивото на избора и моралните дилеми – Левият крак на несъзнаваното