Най-базисната дуалност е дуалността съзнание – несъзнавано. Процесът на правене на душа е процес на пораждане на съзнание. Всяко разграничение което правим между нещата е израз на диференциация – Аз и Другите,

1. Светът на архетипите е свят извън времето и пространството. Но светът в материята е и многообразието от форми в пространството и времето, се състои от двойки противоположности – добро и лошо, ден и нощ, светло и тъмно, раждане и смърт, младост и старост, мъжко и женско, обич и омраза.
2. Светът на архетипите се отнася до обективната, над-индивидуалната, колективната психика на човечеството. Там всички ние сме свързани и сме Едно. Потъването на архетипа в света на материята се поводи до появата на се появяват условия за пораждането на индивидуална психика като обособена част от него. Когато едното стане две, се появява най-първата дуалност – дуалността „съзнание – несъзнавано“. Индивидуалното човешко съзнание срещу колективното човешко несъзнавано.
3. Именно съществуването на тези двойки противоположности е условието за пораждане на съзнание. Така както не може да се рисува на бял лист с бял молив, така е необходимо различието между противоположностите и на нюансите между тях, за да съществува възприятие на многообразието в света на формите.
4. Това многообразие е израз на творческото взаимодействие между духа и материята и резултат на разграничаващата, диференциращата функция на ума.
5. Съществуването на противоположностите в света на пространството и времето води и до друго много важно (освен пораждането на съзнание) нещо – то създава предпоставките за правене на избор. С други думи, то е условието за съществуването на свободната воля.
6. За подобно богоподобие – да му се отворят очите и да вижда, както и да познава разликата между доброто и злото, човекът плаща цена. Тя се нарича страдание.
8. Страданието от това че човек има освен сметла страна , и тъмна. И че тъй като тези двете съществуват винаги заедно и благодарение едно на друго, той не може да избегне едното и да бъде само на страната на другото. Целта е той да постигне обединяването на противоположностите отново, но по един съвсем различен начин спрямо несъзнаваното единство, в което е бил преди това.
9. От подобно твърде абстрактно твърдение, произтича изключително важен извод за разбиране на човешката психика. Психичното здраве се основава на цялостност, т.е. съзнание за двете части и правилното им разбиране и проява във външния свят. Прилича на това да използваш едновременно левия и десния си крак, лявото и дясното си око, лявата и дясната си ръка, да спиш и да бодърстваш, да дишаш и да издишаш. Всяко отхвърляне на една от противоположностите води до едностранчивост, а това води до психична болест.
10. По правило тази едностранчивост е за сметка на отхвърлената „тъмна част“ – това са негативните преживявания и емоции, болката, страданието, ограниченията. Ние искаме да сме щастливи, да няма болест, загуба, лишения и смърт в живота ни, да сме бели и добри и да не преживяваме болката от негативните емоции – злоба, завист, ревност, страх.
11. Отхвърлената част от собствената ни Цялост обаче не изчезва само заради факта, че не искаме да я преживяваме и да я видим. Дори и да живеем сякаш смъртта не съществува и е възможност която ни чака в далечното бъдеще, не прави това тази смърт да изчезне. Дори и да искаме да сме само добри и да не изпитваме лоши чувства към другите хора, ако преживеем предателство, изневяра, загуба на близък човек, болезнените емоции ще дойдат въпреки намерението на съзнателната ни нагласа. Всяко психично съдържание, което не достига до съзнанието, защото човек не е способен да преживее осъзнато вътрешния си конфликт и е потисната от цензурата на съзнателната нагласа, се превръща в психична Сянка. Тази Сянка може да се прояви по много начини – от лека невроза до тежки форми на шизофрения. Тази психична Сянка назована в морални, а не психични категории се нарича Зло.
12. Отхвърлената част може да се прояви и чрез тялото – тъй като психиката и тялото не са две неща, а едно и също нещо, отхвърлената част може да се прояви на нивото на тялото – това са различните болести. Всички болести са психосоматични.
13. Отхвърлената част може да се прояви и чрез външни събития – причината е същата. Психоидната природа на материята, при която на едно дълбоко ниво няма разлика между вън и вътре. Това е полето на колективната психика, в която няма разлика между мен и другия човек. Принципът на дуалността и нуждата да се интегрира отхвърлената част се реализира чрез външни събития.
14. Съответно, психичното здраве се постига чрез интеграция на отхвърлената част – на Сянката, на негативните преживявания, на тъмните емоции, на неприятните за съзнанието ни истини.
15. Тази интеграция се постига като сме в контакт с истината за своите преживявания и неизбежните ограничения на нашите желания в човешко тяло. И развиването на ум, който е мъдър – помага да разграничим какво можем да променим от това, което не можем да променим.И така да намерим подходящия начин за живот в света на материята и неизбежните ограничения.
16. Интеграцията на откъснатите части се основава на предварително развито Аз-съзнание. Дуалността интеграция- диференциация е друга базисна дуалност, която описва живота в човешко тяло. Отново мислите на Юнг, че няма съзнание без разграничаване на противоположностите, но осъзнаването е и това, което ги помирява.
17. Осъзнаването на това че вътре и вън от нас животът е представен като двойки полярности и че единственият начин да се справим със страданието е да минем отвъд тях, поставя началото на алхимичния опус – алхимията като средство за осъществяване на единението на противоположностите.
18. Страданието в този случай е както повод така и инструмент за повишаване на съзнанието и осъществяването на единението между двете части. Страданието в първия случай е резултат от преживяването на тъмната част от човешката природа. И като такова се превръща в източник на мотивация за промяна. Промяната се случва чрез интеграцията на страданието и превръщането му в нещо трето.If you accept the lowest in you, suffering is unavoidable, since you do the base thing and build up what lay in ruin. There are many graves and corpses in us, an evil stench of decomposition. Just as Christ through the torment· of sanctification subjugated the flesh, so the God of this time through the torment of sanctification will subjugate the spirit. Just as Christ tormented the flesh through the spirit, the God of this time will torment the spirit through the flesh. For our spirit has become an impertinent whore, a slave to words created by men and no longer the divine word itself.The lowest in you is the source of mercy: We take this sickness upon ourselves, the inability to find peace, the baseness, and the contemptibility so that the God can be healed and radiantly ascend, purged of the decomposition of death and the mud of the underworld. The despicable prisoner will ascend to his salvation shining and wholly healed.
19. Любовта не като човешкото чувство на обич, а като нагласата да утвърдиш всички цветове на Живота и да кажеш своето безусловно да на него такъв какъвто е, е единственото средство за постигане на цялостност. Но докато се стигне до тоталното Да, често се преминава през тоталното Не. една друга полярност. Преди да се стигне до пробива, третото, се преминава през преживяването на всичко което отричаме. Това е т-нар. тъмна нощ на душата или нигредото на алхимиците.
20. Критичният момент е когато осъзнаем ограниченията на его-волята да постигне нещата така както тя ги иска. Преживяването на крушенията на его-желанията и трансформацията на негативните емоции във висши ценности е в сърцевината на душевната алхимия. това се случва благодарение на способността на съзнателната нагласа да удържа силни негативни емоции и да ги подчинява на морални ценности. Докато нисшата животинска част у нас се трансформира.
21. След това идва третото нещо – мъдростта, трасцедентната функция, но то идва не по силата на его-волята, а по милостта на несъзнаваното. Това идва чрез символи, но най-вече чрез изграждане на мъдрост в която човек продължава да живее в света, но да не е от него. Той живее в дуалността, но му е по-лесно да взема решения, защото е успял да развие здрава връзка  с вътрешния си авторитет (душата).