„Няма съзнание без разграничаване на противоположностите.“
„Да ставаш осъзнат помирява противоположностите и създава по-висше трето.“
К. Г. Юнг
Според Юнг съществуването на противоположностите – т.е. дуалността, е условието за пораждане на човешко съзнание. Същевременно именно резултатът от дуалността – да бъдеш осъзнат, е средството за нейното надмогване чрез пораждането на нещо трето.
И това трето нещо се нарича МЪДРОСТ.
Става дума за способността да се учим от опита по начин, който ни помага да развием усещането за вътрешен център и интегритет. Способността да обхванем по непротиворечив начин и двете части на „уравнението за психичната ни цялост“ е основно условие да можем да въплътим любовта на Земята, където дуалността с пълна сила се отнася до човешките взаимоотношения и емоциите, които те пораждат.
Целта на „игрите на дуалност“ е да създаде условия за развитие на мъдрост чрез осъзнаване за двойствената природа на психичния живот. Когато станем осъзнати за вътрешните си конфликти се поражда напрежение, което, използвано творчески, активира несъзнаваното. А именно от съдействието на несъзнаваното зависи трансцендетнтата функция – т.е. пораждането на третото нещо, което да ги обедини.
Казват, че знанието може да се даде, а мъдростта – не. И това е точно така. Може обаче да се създадат подходящи условия за нейното развитие у определени хора, които вече имат вътрешната готовност за това. Това става като умът им се обучава да разбира двойнствената природа на живота. Разбирането води до нараснало чувство на отговорност, защото да осъзнаваш дуалността означава да осъзнаваш правото си на избор. Нарасналото чувство за отговорност води до нараснала вътрешна сила и излизане от манталитета на жертвата – основният враг на психичното здраве и духовното развитие. Заедно с това нараства усещането за свобода, както и доверието във вътрешния си авторитет при вземането на решения. Последното означава човек да развие доверие в своя вътрешен глас, който единствен може да му каже какво е правилното нещо за него в ситуация, в която преживява вътрешен конфликт и има смесени чувства.
Ако човек се ангажира да въплъти в живота си споделеното знание, с времето неговият ум ще развие усет как се случва взаимодействието между противоположностите на Земята. Един ден той ще може да ги обхване по един непротиворечив начин – ще развие естествена способност да не отива в крайности и да вижда едновременно и двете части на монетата. На свой ред това ще породи нараснала толерантност към сложността и многообразието в живота, към другите хора, както и ще дойде едно спокойствие, което е неизбежната сянка на мъдростта, че всичко тече, всичко се променя и затова емоционалните драми вече са излишни.
И така, крайната цел на употребата на Игрите на дуалност е чувството за цялостност и пълнота чрез развитието на вътрешен център, който е отишъл отвъд махалата на променящите се емоционални състояния, мнения и желания. Накратко, да изгрее „Справедливото слънце“.
Знанието за „правилата на играта на Земята, наречена Дуалност“, се представя, както като текст, така и като възможност части от този текст да се четат на принципа на случайността. Както и при предшественика на игрите на дуалност – игрите на синхроничност- целта е а създава условия за рефлексия върху представения по принципа на случайността текст, а да не бъде оракул, който да спестява усилието и отговорността на осъзнатия и свободен избор.
Накратко, основният критерий за правилност на посланията от игрите на синхроничност е доверието във вътрешното чувство за правилност, т.е. н.нар. Инстинктът за истина.
Също така, за да се оптимизират условията за рефлексия са предоставени възможности за водене на записки, за проследяване на прогреса по усвояване на дадено качество, както и за напомняне за практикуване на дадена мисловна нагласа.
По-подробно.